Какви са най-честите нарушения, за които надзорните органи налагат санкции по GDPR

   02-09-2019

Автор: Асоциация за защита на личните данни 

Месец август традиционно е месец на почивките, морето и планината. Не беше така за Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), надзорният ни орган. В края на август, след сериозни проверки, КЗЛД обяви две рекордни за географските ни ширини санкции – 1 млн. лева и над 5 млн. лева.

На 28.08.2019 г. стана ясно, че след проверка в продължение на месец, КЗЛД е наложила имуществена санкция на българска банка в размер на 1 000 000 лв.

На 29.08.2019 г. КЗЛД съобщи и размера на санкцията на НАП.

Като причина за санкцията от 1 милион лева, наложена на банката, се посочва нарушение на чл. 32, пар. 1, буква „б” от Регламент (ЕС) 2016/679, недостатъчни мерки за сигурност.

В случая с глобата от 5 милиона лева, причина за налагането й е, че „общо взето, НАП нищо не е направила, за да защити данните“ (изявление на представител на КЗЛД в интервю по БТВ).

Основната тревожна тенденция, която се наблюдава, е възприятието, че Регламент (ЕС) 2016/679 се състои от изискване за прилагане на „ненужни политики и процедури“. Тези доводи и разбирания са напълно несъстоятелни и реалността го показва. Прилагането на Регламента, постигането и поддържане на съответствие изисква комплексни мерки. Освен комплексни мерки се изисква и обоснованост на предприетите мерки, прилагайки подход, базиран на риска.

Санкциите са много на брой и на европейско ниво.

Това, което прави впечатление в наложените имуществени санкции/глоби на европейско ниво е, че кривото разбиране на Регламента е характерно не само за местните ни администратори. Така, например, компания в Гърция, която се занимава с предоставяне на консултантски услуги, допуска сериозни пропуски в разбирането на понятията на Регламента (казусът с „PWC Business Solutions“ в Гърция, като основно нарушение е използването на „съгласие“ в контекста на трудовоправни взаимоотношения, с което се подвеждат служителите; санкцията е в размер на 150 000 евро).

От обобщените данни (вижте долния линк) става ясно, че най-честата причина за налагане на санкции от надзорните органи е неспазване на чл. 5 и чл. 6 от Регламента (правните основания и принципи).

Неприлагането пък на мерки за защита по чл. 32 кара надзорните органи да налагат на нарушителите по-високи по размер санкции. Всъщност това е изцяло логично, имайки предвид подхода, основан на риска, който Регламентът изисква. Логиката е следната: „колкото по-ценно е имуществото ти, толкова по-добре трябва да го защитиш, защото неминуемо ставаш по-интересен за недоброжелатели“ (това е и единият от факторите, който следва да се вземе предвид при оценката на риска, като трябва да се оценява и заобикалящата среда, колко често и колко вероятно е да попаднеш в ръцете на недоброжелатели – били те хакери или недобронамерени вътрешни служители, които могат да ти изиграят лоша шега и, възползвайки се от пропуски в процедурите или техническите контроли, да разпространят ценна информация).

Освен горните водещи причини за налагането на санкции, има и санкции, наложени поради неспазени изисквания за прозрачност и непредоставяне на определена изискуема информация. Това е една от основните причини за наложената санкция от 50 млн. евро на „Google Inc“.

Има и един интересен казус в Германия. Първоначалната информация е за наложена санкция заради несключено споразумение по чл. 28, пар. 3 от Регламента (споразумение с обработващ). Впоследствие, от публично достъпната информация изглежда, че тази санкция е била „оттеглена“ от надзорния орган. Въпросът с уреждането на взаимоотношенията „администратор – обработващ“ поставя доста практически предизвикателства пред компаниите. В този смисъл прилагането на подход от страна на надзора за директно глобяване на компаниите определено ни изглежда прекомерен.

Има наложени санкции за неспазен срок за уведомяване на надзорния орган в рамките на 72 часа в случай на пробив в сигурността.

Както сочат и данните, санкционираните администратори са от най-различни сектори – има консултантски компании, училище, болници, оператори на сайтове, ресторанти (за видеонаблюдението), кмет в предизборна кампания, медицински центрове, болници, вестник, брокери, застрахователи, както и компании (с най-различен предмет на дейност), санкционирани по жалби на служители.

Обобщена информация в табличен вид можете да намерите тук:  http://www.enforcementtracker.com/

НОВИНИ

   16-09-2020

Търговска мисия с провеждане на бизнес прояви в различни градове в Хърватия, 11-17.10.2020 г.

В периода 11-17.10.2020 г. Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) организира участието на бълг...

 още... 

   15-09-2020

Публикуван е проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност

За обществено обсъждане е публикуван проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИД на...

 още... 

   14-09-2020

НАЦИОНАЛНО УЧАСТИЕ GULFOOD 2021

От Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) отправят покана за участие в специализирана изло...

 още... 

   11-09-2020

Оперативна програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. ще е с бюджет 3 млрд. лв. и ще бъде с три приоритетни оси

Одобрен е работният проект на новата Оперативна програма „Развитие на регионите“ за периода 2021-2027 г., който страната ни ще внесе за ...

 още... 

   09-09-2020

Уебинар „Възможности за финансиране“

Съветът по инвестиции и Съветът на браншовите организации при Българската търговско-промишлена палата организират съвместен уебина...

 още... 

   03-09-2020

Агенцията по заетостта отново проучва работодателските потребности от кадри

Агенцията по заетостта отново стартира проучване сред работодателите в България за техните потребности от работна сила. Втората за год...

 още... 

   02-09-2020

Първи етап за представяне на проектни предложения по "Фонд за иновации"

До 29 октомври 2020 г. ще се приемат проектни предложения по "Фонда за иновации" - една от най-големите програми в света за подкрепа на иновац...

 още... 

АКТУАЛНО

01-10-2020

Работодатели и институции могат да кандидатстват по ОПРЧР за създаване на „Детски кътове“ на работното място


От днес работодатели и институции от централната и местната власт могат да кандидатстват с проекти по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ за създаване на детски кът...

 още.. 


25-11-2019

BG16RFOP002-2.034 - Ваучерна схема за предоставяне на услуги за емитиране на ценни книжа на капиталовите пазари


BG16RFOP002-2.034 - Ваучерна схема за предоставяне на услуги за емитиране на ценни книжа на капиталовите пазари Ваучерна схема за предоставяне на услуги за емитиране на ценни книжа на капиталовите п...

 още.. 

РЕКЛАМА