Новото райониране на страната рискува да ощети Югозападна България

   15-10-2018

Преди дни на портала за обществени консултации беше публикуван проект на промени в Закона за регионалното развитие, които касаят най-вече предстоящото ново райониране на страната. Новото райониране се налага по обективни причини – единият от 6-те сегашни района, а именно Северозападна България, не отговаря на европейския критерий за население (между 800 000 и 3 млн. души), тъй като населението му вече е паднало под долната граница. Много е вероятно в данните за 2018 г. и другият бързо обезлюдяващ се район, Северният централен, също да се окаже сполетян от същата съдба. Предвид това България има ангажимент да подаде предложение за нови райони на България към Евростат до края на тази година.

Темата за новите райони беше отворена още в началото на годината, като тогава бяха представени три варианта от работната група към министерството. В рамките на проведените тогава обществени обсъждания, ИПИ представи четвърти възможен вариант на райониране,  който според нас преодолява основните недостатъци на предложените три; този вариант също получи значително внимание и срещна одобрение от експерти и представители на администрацията.

От предложените промени в Закона за регионалното развитие и придружаващата ги оценка на въздействието виждаме, обаче, че кой знае какъв смисъл от проведените обсъждания и срещи по места по новите райони не е имало.  Видно е, че по някакви неведоми административни пътища е избран един от трите варианта на работната група, без промяна спрямо първоначалния вариант. Никъде в мотивите или в частичната оценка на въздействието към законопроекта не се обяснява защо точно този вариант е най-добрият, нито пък се привеждат данни за проведените обсъждания и получените становища.  Аргументацията в оценката на въздействието е изключително обща и мъглява, което се вижда дори и от (дипломатичните) предложения за промени, направени от дирекция „Модернизация на администрацията” към МС.  

Според избрания вариант страната ще бъде разделена на 4 нови района – Дунавски, Черноморски, Югозападен и Тракийско-Родопски. Да, тези райони отговарят на минималния критерий за населението на ЕК. Но дотам.

Огромният недостатък на този вариант на райониране (както и на другите, предложени от работната група), е, че един от бъдещите районите, Югозападният, автоматично преминава в групата на „районите в преход” по класификацията на ЕК. Този проблем не е никак малък и има пряко значение за бъдещото развитие на този район.

Да обясним. От това, как е районирана страната, зависи какъв достъп ще имат отделните райони до фондовете на Кохезионната политика в ЕС. Въпросът за районирането на страната, в крайна сметка, е въпрос за пари, при това за много пари, колкото и цинично да звучи, и тези съображения би следвало да бъдат водещи при бъдещото райониране. За съжаление, обаче, предложението на министерството показва абсолютна безхаберност, да не използваме по-силни думи.

Ето малко детайли. За Кохезионната политика в момента са дефинирани 3 нива на достъп, т.е. 3 категории на районите или регионите за периода 2014-2020 г.:

  • По-слабо развити региони – това са регионите с БВП на глава в стандарт на покупателна способност (СПС) под 75% от средното за ЕС
  • Региони в преход – с БВП/глава между 75 и 90% от средното за ЕС
  • По-силно развити региони – с БВП/глава над 90% от средното за ЕС

Близо половината от средствата за сближаване за програмния период 2014-2020 г. са заделени за по-слабо развитите региони, около 10% от ресурсите – за регионите в преход, а около 15% - за по-силно развитите региони.

Най-вероятно след 2020 г. Кохезионната политика и средствата за нея, обаче, ще претърпят промени. По всичко личи, че промените ще са в посока намаление на бюджета за тази политика и като абсолютна сума, и като дял от общия бюджет на ЕС. По-рано тази година Европейската комисия публикува комюнике[1], в което излага своите виждания за бъдещата 7-годишна рамка и възможните варианти за действие. При два от трите варианта за бъдещата Кохезионна политика, изложени от Комисията, Кохезионната политика спира да подкрепя райони в преход и по-силно развити райони (Вариант 2 и Вариант 3 на стр. 12 в цитирания документ) и продължава да подкрепя или само т.нар. кохезионни страни[2] (Вариант 3), или едновременно по-слабо развитите райони и кохезионните страни (Вариант 2).

Именно тези бъдещи планове за промяна в Кохезионната политика имат директно отношение към България и нейните райони от гледна точка на достъпа им до евросредства. В момента (по данни за 2016 г.) Югозападният район вече има БВП на глава от населението от 78% от средноевропейското, т.е. той автоматично преминава в категорията „район в преход”, ако остане в сегашните си граници (както е предложено в законопроекта). Това означава, че ако се приеме единият от гореспоменати варианти за бъдещата Кохезионна политика, то Югозападният район ще остане с отрязан достъп до парите по Кохезионната политика. А именно в този район е съсредоточено около 1/3 от населението и близо половината от работещите и производството на страната.

Дори и в момента, с достъп до кохезионни средства, бюджетът на столицата се задъхва. Фактът, че тук е съсредоточена работна сила и данъкоплатците не означава нищо за местния бюджет – при липсата на реална фискална децентрализация всичко „заминава” към централния бюджет и от това страдат именно най-развитите, но и най-пренаселените общини-икономически центрове като София. Ако София не беше усвоявала пари по Кохезионната политика, то  метро и до момента нямаше да има; нямаше вероятно да има и голяма част от модерната пътна инфраструктура като детелини, северни тангенти, ново околовръстно шосе и т.н.

Всякакви противопоставяния по линията провинция-София нямат никаква място в дебата за новите райони. Последните месеци се чуха мнения, че София „изсмуквала” парите за по-бедните райони на страната. Тези притеснения показват пълно неразбиране на това как работят тези инструменти – те не са игра с нулева сума, т.е. ако София и областите около София са отрязани от достъп до кохезионни средства, другите райони на страната няма да имат достъп до повече средства. Ако София се развива по-бавно, това няма да означава по-бързо развитие на другите райони (вероятно ще означава точно обратното, заради икономическите и социалните връзки между различните части на страната).

Та така. Има още много малко време преди правителството да представи новото райониране на ЕК и Евростат. Дано да го направи мъдро и прагматично, без да ощетява никой район на страната. 

 


[1] COMMUNICATION FROM THE COMMISSION TO THE EUROPEAN PARLIAMENT, THE EUROPEAN COUNCIL AND THE COUNCIL A new, modern Multiannual Financial Framework for a European Union that delivers efficiently on its priorities post-2020 (The European Commission's contribution to the Informal Leaders' meeting on 23 February 2018), February 14, 2018

[2] За програмния период 2014-2020 г. т.нар. кохезионни страни са България, Хърватска, Кипър, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Словения. Те имат достъп до финансиране от Кохезионния фонд на ЕС.

 

Източник: https://www.infobusiness.bcci.bg

 

НОВИНИ

   05-11-2018

ПРАКТИЧЕСКО ОБУЧЕНИЕ: КАК ДА ПОСТАВИМ БИЗНЕСА СИ НА ПЪРВО МЯСТО В GOOGLE

Google Дигитален гараж в Интерхотел Сандански ПРАКТИЧЕСКО ОБУЧЕНИЕ:КАК ДА ПОСТАВИМ БИЗНЕСА СИ НА ПЪРВО МЯСТО В GOOGLE За кого е подходящо?За ...

 още... 

   31-10-2018

Сдружение на предприемачите представи своята позиция за трансгранично сътрудничество пред Европейската комисия

Сдружението на предприемачите регион Гоце Делчев участва в международен форум “Boosting Growth and Cohesion in EU Border Regions“, свързан с трансгра...

 още... 

   29-10-2018

Липсваща информация за опасните вещества, използвани в работния процес, установяват инспекторите по труда

Нарушенията, свързани с липсата на достатъчно информация за опасните вещества, които се използват в работния процес в предприятията, с...

 още... 

   25-10-2018

Три милиарда евро по Еразъм+ за създаване на „европейски университети“ през 2019 г.

Европейската комисия публикува  своята покана за представяне на предложения по програмата „Еразъм+“за 2019 г. 30 милион...

 още... 

   24-10-2018

Безплатни обучения и консултации за започване на бизнес в Югозападна България

Фондация „Каузи“ ще подпомогне 350 човека в 6 населени места Млади хора, безработни, заети, студенти и ученици в последен клас ще ...

 още... 

   23-10-2018

Публикуван е софтуер, с който може да се провери дали касовият апарат подлежи на доработка

На интернет страницата на НАП е публикуван специален софтуер, с който всеки, притежаващ фискално устройство, може да провери дали то под...

 още... 

   22-10-2018

Научна конференция с международно участие „Демографски предизвикателства и политики"

Научна конференция с международно участие „Демографски предизвикателства и политики" организира Институтът за изследване на населе...

 още... 

АКТУАЛНО

07-09-2018

Обявена покана за прием на проекти по ПРСР по подмярка 6.4.1. „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“


Стартира приемът на проектни предложения по подмярка 6.4.1. „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020.  Кандидатите ще имат в...

 още.. 


22-06-2018

Обявена покана за прием на проекти BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството“


Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” - Управляващ орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 кани желаещите да представят прое...

 още.. 

РЕКЛАМА