Еврокомисията изреди куп слабости на българската икономика и управление

   29-05-2018

Ефективността на публичните разходи в България е много ниска. Безработицата намалява, но и недекларираните трудови доходи остават високи. Минималната заплата се определя без ясен и прозрачен механизъм, а делът на работниците с такова заплащане се е увеличил повече от два пъти за последните 6 години.

Неравенството в доходите и рискът от бедност или социално изключване остават най-високите в Европейския съюз (две трети от населението през 2016 г.). Доходите на 20-те най-богати процента от българите е бил 8 пъти по-висок от този на 20-те процента най-бедни през 2016г. Разходите за социална защита са ниски, а покритието на схеми за осигуряване на минимален доход е ограничено и недостатъчно адекватно.

Тези заключения за състоянието на България се съдържат в прегледа от Европейската комисия на Конвергентната програма 2018 и актуализираната Национална програма за реформи. Той бе разпространен, когато Европейската комисия и Европейската централна банка представиха преценката си доколко страната е готова да стане член на еврозоната.

Тази преценка няма пряко отношение към желанието на българското правителство скоро да подаде молба за членство в механизма за подготовка за приемане на еврото, но представлява в сбита форма изброяване на основните проблеми в икономиката, изискващи реформи. Ето накратко основните от тях:

Изключително важно е подобряването на ефективността на фискалната политика. Данъчните приходи и плащането на данъци се подобряват, но повече в резултат на подобрените икономически перспективи, отколкото от по-добрата работа на данъчната администрация и събирането на взимания.

Ефективността на публичните разходи в България е много ниска, а реформите в управлението на тези финанси са важни и наложителни, докато са налице подходящи условия за това.

Икономическите резултати на държавните предприятия са слаби в сравнение с тези на другите страни от района и с частния сектор; те са още един източник на несигурност и риск за обществените финанси; управлянието им не отговаря на международните стандарти.

 

- Стабилността и надзорът на финансовия сектор се подобряват, но трябва да се приложат важни мерки като намаляване на рисковете от експозицията към свързани лица и подобряване оценката на активите.

Схемата за обявяване в несъстоятелност е неефективна, забавя намаляването на задлъжнялостта в частния сектор и решаването на проблема с необслужваните кредити. Процедурите са бавни и възстановените активи са много малко. Липсата на събрани данни и на инструменти за адекватен мониторинг пречат да се оцени ефективността на старите или на нови процедури, включително такива по преструктуриране на бизнеса.

Равнището на недекларираните трудови отношения остава високо и това има значителни последици за фискалните приходи, условията за труд и адекватността на приходите след пенсиониране. Обявени са нови мерки от властите, но трябва да се види доколко ще бъдат приложени.

- Заетостта е добра и безработицата е под средната за ЕС, но от това не печелят еднакво всички в работоспособна възраст. Дългосрочно безработните, неактивните младежи, ромите и хората в бедни и селски райони продължават да изпитват значителни трудности за излизане или завръщане на трудовия пазар. Остаряващото и намаляващо население в комбинация с трудова активност под средната за ЕС водят до недостиг на работна ръка и служители с умения, а това отслабва дългосрочните перспективи за цялата икономика. Нужни са активни политики на трудовия пазар, социални услуги и още по-добро фокусиране върху обучение и квалификация.

Най-високите в ЕС остават неравенството в доходите и достъпът до услуги (образование, здравеопазване и жилища), както и рискът от бедност и социално изключване. Няма адекватен механизъм за преценка на нивото на необходимите социални помощи, социалната защите не предоставя достатъчно помощ на най-нуждаещите се, включително децата, възрастните, хората с увреждания и живеещите в селските райони.

Неяснотите около това как се определя минималната заплата и увеличаването на хората, назначени на такива договори, застрашават баланса между това да се помага на заетостта и конкурентоспособността, от една страна, и да се гарантират трудови доходи, от друга. В допълнение, това създава несигурност, която силно пречи да се предвиждат условията да се прави бизнес в България. Правителството предложи механизъм за определяне на минималната заплата, но няма споразумение за него между социалните партньори.

Ниските публични разходи за здравеопазване, неравномерното разпределение на ограничените ресурси (включително на медицински персонал) и ниското ниво на здравно осигуряване водят до ограничен достъп до здравни услуги. Недостигът на обществени средства се компенсира с пари, които хората доплащат от джоба си. Добрата новина е, че медиците, напускащи България, напоследък намаляват.

Въпреки опитите за модернизиране на образователната система, резултатите от нея са ниски и са силно повлияни от икономическия и обществен статут. Цифровите умения са сред най-ниските в ЕС и са много различни в отделните обществени групи. Недостатъчна е подготовката в образователната система за уменията и познанията, които търси трудовият пазар. Възрастните много рядко участват в подобряване на квалификацията.

- Секторът на изследвания, разработки и иновации е силно разпокъсан и страда от структурни недостатъци. Това пречи на възможността да се помага на производителността и растежа. Иновациите са на много ниско равнище и нискотехнологичини сегменти доминират в производството. Публичните и частни разходи за разработки и изследвания са изключително ниски. Бавните реформи бавят движението към ориентирана към иновациите система. Има много университети и изследователски институти, но единици от тях произвеждат научен продукт с високо качество.

- Комерсиализирането на изследванията остава голяма слабост. Слабо и е и публично-частното партньорство. За финансирането на изследванията няма конкурентност, международна оценка и отпускане на средства на институти според постигнатите резултати. Емблематичният "София Тех Парк" все още страда от неефективно управление, нестабилно ръководство, нереализирана научна инфраструктура и отсъствие на дългосрочен финансов ангажимент от правителството.

- Бизнес средата се нуждае от подобрение, но макар да бяха приети някои реформи, практическото им реализиране изостава. Предприемачите продължават да се притесняват от корупция, дефекти на институциите и недостиг на служители. Бавен е напредъкът в електронната администрация. Слабостите на инфраструктурата си личат особено в ниската ефективност и резултати на транспортния сектор. Няма добре фокусирани и ефективни мерки за намаляване на замърсяването на въздуха.

НОВИНИ

   15-02-2019

Календар на изложенията и панаирите в България за МАРТ 2019 г.

  Събитие Дата Място на провеждане       ВСИЧКО ЗА ЖЕНАТА Мартенски базар 05.03 – 10.03 ЦУМ – сев...

 още... 

   14-02-2019

Министерството на енергетиката предлага за обществено обсъждане промени в наредбата за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от ВЕИ

Министерството на енергетиката предлага за обществено обсъждане промени в Наредба Е-РД-16-04-06/28.09.2018 г. за намаляване на тежестта, свързан...

 още... 

   12-02-2019

15-то изложение и конференции за енергийна ефективност, управление на отпадъци и интелигентни градове 2019

15-то изложение и конференции за енергийна ефективност, възобновяема енергия, управление на отпадъци и рециклиране, интелигентни градов...

 още... 

   11-02-2019

Бизнес форум"16+1" в Дубровник, 12.04.2019 г.

От Министерство на икономиката информират, че на 11-13 април 2019 г. в гр. Дубровник, Хърватия, ще се проведе 8-та Среща на правителствените рък...

 още... 

   05-02-2019

Проучване: Периодът на разплащане между фирмите в България се подобрява

Икономическите анализатори на БТПП информират за резултатите от последния доклад на Intrum* (European Payment Report 2018) относно разплащанията о...

 още... 

   31-01-2019

Обявена е Трета покана за проектни предложения по Програма за транснационално сътрудничество „Дунав 2014-2020“

С решение на Комитета за наблюдение на програма за транснационално сътрудничество „ДУНАВ“ 2014-2020 е обявена Трета покана за проектн...

 още... 

   29-01-2019

Покана за дискусия "Разговор за ЕС в минало, сегашно и бъдеще време"

От  Дипломатическият институт към министъра на външните работи и Жан Моне Център за високи постижения към катедра „Европеистика&ldq...

 още... 

АКТУАЛНО

11-02-2019

Процедура за подбор на проекти по процедура № BG05M9OP001- 1.057 „Умения“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г.


От 1 февруари работодателите вече могат да кандидатстват с проекти по процедура „Умения“ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, която е с общ бюджет 30 млн. лева. Оп...

 още.. 


15-01-2019

ПРЕДСТОЯЩИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА МСП ОТ ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД


На 15 февруари 2019 г. ще бъде обявена 5-та покана за набиране на проектни предложения по Програмата за сътрудничество INTERREG V-A ГЪРЦИЯ-БЪЛГАРИЯ. Поканата е по ПО 1 „Конкурентен и иновативен транс...

 още.. 

РЕКЛАМА